Абитуриентски войни

Преди няколко седмици, когато с някои от съучениците ми се видяхме за първи път от месеци, всичко в клас беше наред.

Беше спокойно, смеехме се, разказвахме си кой какво е правил лятото, къде е ходил,.. с две думи забавлявахме се и най-вече се уважавахме.

За разлика от сега, месец след започването на учебната година в училище всеки ден е една война, в която всеки гледа да вземе надмощие, в случая - да се чуе неговото мнение и не само да се чуе, ами и да се изпълни.

"Войната" се развихри по повод втората бална вечер - къде, кога, колко пари, с кой и така нататък. Всеки си знае и изобщо не се интересува от другите.

Куклите, родителите на които имат малко повече парички, искат да ходят в чужбина, момчетата са седем бройки и изобщо и не се обаждат - само гледат сеир, учителите не се интересуват.

Класната ни заяви, че ако я поканим на бала ще дойде, ако не я поканим - няма, но да не я закачаме за организиране на каквото и да било.

Колкото бях ентусиазирана и щастлива, че тази година завършваме, че ще правим абитуриентски бал, за който си мечтая от години, че ще идем някъде на екскурзия и ще се забавляваме, като "за последно", толкова сега се чувствам тъжна, обезкуражена и без никакво желание за каквито и да е забавления.

Та ние по-добре да не ходим никъде. За какво? Вече не се уважаваме, не се изслушваме. И след всичко това Какво? да отидем на стотици километри извън родния град, за да не си говорим, защото сме сърдити едни на други и да се караме кой крив, кой прав.

Надявам се нещата да се решат бързо и всичко да се оправи, защото ако това парадиране продължи още малко няма да имам желание за никакъв абитуриентски бал и никакви екскурзии.